Много хора вече не приличат на себе си, в лудите си и постоянни стремежи да бъдат харесвани от някого, или от група хора. Такива хора са зависими, страдат от зависимост, подобно на онези хора които пият и се дрогират, само че тук зависимостта е от друг вид - към хора, обществено мнение, общоприети маниери и т.н. И се питам каква е ползата да те харесват и приемат, след като в крайна сметка това не си ти?! Ти живееш друг живот и те харесват образа който искат да бъдеш, но къде си ти? Къде са твоите мечти, твоята личност и твоят живот? Не смятам че който и да е човек, заслужава да се обезличаваш заради него и да губиш собствената си идентичност. И точно напротив - ако някой те обича истински и държи на теб, той сам ще държи да си бъдеш ти, той ще приема всяка част от твоята личност и никога няма да поиска да променя дори частица от онова, което си. Защото обичта се гради основно върху ПРИЕМАНЕ. Ако човекът те приема, какъвто/каквато си, значи те обича. Ако не те приема и иска да те променя - значи не те заслужава, защото не те обича, не харесва личността ти. Живейте собствения си живот, не този на другите. Следвайте собствените си мечти и хранете личностните си качества. Покрай другите, не забравяйте да си повтаряте че вие също сте ЛИЧНОСТ. И имате свои представи за щастие, както и право на него. Ако сте Себе Си, в един момент някой ще оцени това и ще обича именно Вас, а не някаква друга същност, която не е ваша! Не е нужно да правим неща, против волята си, които не ни харесват, само защото някой друг би ги харесал и смята, че са правилни. Наше изконно право е, да проявяваме свое собствено мнение, както и свой собствен избор, без този избор да зависи от нечий натиск или някакво вярване. Изборите трябва да ни се диктуват единствено и пряко от сърцето и душата, не от някого или нещо извън нас.