Най-неправилния подход към проблемите.      Най-неправилния подход към проблемите на даден човек, са нападките и изразите от рода: "Какво се оплакваш. Я се стегни", "Хващай се в ръце и престани да хленчиш", "Да не мислиш, че само ти имаш проблеми". Тези изрази и други като тях, влизат в графа ,,КЛИШЕТА"" и по никакъв начин не помагат на човека с проблем. Напротив - те служат за опит за ПОДТИСКАНЕ на ПРОБЛЕМА, вместо за неговото разрешаване! Когато един човек се чувства сринат и безизходен, последното от което има нужда, е да слуша тези клиширани изрази, в които липсва всякакво разбиране и реална подкрепа. Когато проблемът е сериозен, той иска СЕРИОЗНО ОТНОШЕНИЕ. Тоест - ПРИЗНАВАНЕ, че има проблем и че той е сериозен и трябва да бъде РЕШЕН. Клишетата само замитат конкретния проблем и игнорират всякакви възможности за справяне с него. Човекът е същество, което има чувства, емоции, настроения и душевност. Понякога тези фактори страдат много силно, объркани са и човекът се чувства напълно сломен. И ако той е можел да промени нещо сам, или да "престане", както го съветват, той е щял да го стори! Нямало е да си прави труд да споделя болката си и да търси помощ отвън. За да прави това, значи интуитивно неговия вътрешен глас му казва, че това е решението. Значи се чувства немощен и е в състояние на безпомощност. И всеки опит за нападка към този човек, или всеки опит за квалифициране и обвиняване, само ВЛОШАВА НЕЩАТА и прави неговото състояние още по-тежко, и това НЕ Е помощ, ще прощавате, но НЕ Е! В такъв случай е по - добре да си мълчиш, отколкото съзнателно да вредиш!  Разбирането е първата стъпка, втората е - реално действие! А не опит за подтискане и замитане на проблемите! Това НЕ помага! Все едно да си много гладен и да чувстваш как ти е лошо на стомаха от глад, и в тоя момент някой да те замерва с камъни и да ти казва: "Я се стягай бе, какво се оплакваш!"? Правилен подход ли е това, при положение че стомахът ти се е свил от глад и ти казва, че имаш нужда от ХРАНА, за да спре да ти е лошо и да почувстваш СИТОСТ! Няма да ти стане по - добре ако се "стегнеш", защото чувството на глад няма да си отиде, докато не хапнеш нещо! Но това няма как да го проумее този, който е сит! Това чувство е непознато за него. И вместо да подели залъка си с теб, той ще те "обстреля" с отрова, за да ти бъде още по-лошо..  Когато човек е гладен за нещо - без значение дали за храна, любов, човешко отношение, реална помощ или подкрепа - Той трябва да ги получи! Докато не ги получи, на него няма да му стане по-добре. Ще става по-зле...